Молитвата на поета за България

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. Той е първото от общо деветте деца на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Одеса до трето отделение, след което започва работа като учител в Южна Бесарабия. Прибира се в родния Калофер, където в училище поема часовете на болния си баща.

След подобряване здравето на Ботьо Петков, синът му заминава отново за Одеса за да довърши образованието си, но така и не стига до там. Присъединява се към хъшовете в Гюргево. Записва се в четата на Желю войвода и за кратък период работи като учител в Александрия. Издава "Дума на българските емигранти" и "Знаме".

 

„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва...„

Така започва писмото на Ботев до другарите му Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, написано на борда на „Радецки”, заедно с другото – „Мила ми, Венето...” И под двете стои подписът на Войводата и датата 17 май 1876 г., едни от последните му дни по пътя за освобождението на България.

 

 

МОЯТА МОЛИТВА

 

"Благословен бог наш..."

 

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

 

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

 

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

 

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

 

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

 

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

 

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

 

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

 

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

 

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

 

Христо Ботев