120 години от рождението на Златю Бояджиев

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово, Пловдивско. През 1925 завършва търговската гимназия в Пловдив. Приет е "Живопис" в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров, след дипломирането и 1932 което се прибира в Пловдив и заедно с Владимир Рилски започва да преподава в Пета гимназия.

 

Животът и творчество на Златю Бояджиев са разделени на два етапа. През 1951 г. малко след като се прибира от Димитровград след работа си по украсата на азототорния завод, днес Неохим, художникът получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. Няколко години започва да рисува с лявата ръка.

 

След академията рисунките му са приказни, изпълнени със симетрия, равновесие и хармония. В картините си той рисува селския бит и радостта от общуването с природата. Вглежда се в крайните състояния на човешката природа – страдание и мъка, вяра и любов, идеализъм и саможертва. Представя сцени от селския бит. Заедно с Васил Бараков и Давид Перец и образуват легендарната група Бараците.

 

През втория период, стилът на художника се променя.  Златю Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи с тежки краски и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл. Платна на автора бяха открити в историческия музей в Стрелча. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

 

Най-много картини на Златю Бояджиев  - 76 бр. има в галерия „Златю Бояджиев“  в Стария Пловдив. Платна на маестрото на градските пейзажи има и на изложбата в Историческия музей София във връзка с 140 години столица.